Телефони, айподи и телефонни игри

Днешната тема вече е далеч от света на приказките....време е да се пренесем в реалността - или в света на телефоните! Веднага ще призная, че далеч повече предпочитам драконите, рицарите и книжките с приказки за горските обитатели. И до ден днешен не мога да възприема факта, че трябва да съществуват някакви сложни за ползване и изискващи специално обучение устройства, за да можеш да говориш с приятели, да слушаш музика, да гледаш филми, и това да става по възможност с едно миниатюрно апаратче, реагиращо на всяко докосване с пръст. Какво да се прави, явно в това отношение съм безнадеждно старомодна /или остаряла/... Независимо от това една от двете торти, които искам да покажа днес, е сред най-любимите ми. Може би това се дължи на факта, че става дума за сюжет, заимстван от телефонна игра, а не от самия вид на устройството. Тя беше за рожден ден на малко дете, оказа се, че и моите дъщери са запознати с нея и са я играли, и в нея открих доста вдъхновяващи елементи за тортена декорация. Името на играта е "Сut the rope". Става дума за едно зелено създание, което се храни с бонбони и трябва да ги събира, като изпреварва подлите паяци. В началото на играта има и кратко филмче, показващо как създанието пристига по пощата в кашон, надписан "Хранѝ с бонбони". Именно това ме вдъхнови за дизайна на тортата на малкия Матей - хрумна ми, че тя може да изглежда като самия кашон. За да се ориентирате как изглежда всичко, ето и самото филмче: Естествено, самото зелено създание щеше да е водеща фигура, а за подложката реших да имитирам един от фоновете в играта, който представлява нещо като технически чертеж на син фон. Освен това към тортата щеше да има и курабии, също в стила на играта. А сега стига с разказите, ето го крайния резултат:Изглед отпред със част от сладките....и с останалите сладки.......и самостоятелно
Тортата по същество е малка двуетажна с два еднакви по размер етажа, с отделна подложка между двата. Отвън е обвита общо с готов блат за цялата височина. Зеленото създанийце е с топче оризон отвътре. Ето няколко снимки в по-близък план: НадписътПаячето и горната част
Решаващ момент в цялата ми работа беше да придам на "кашона" максимална прилика с истински такъв. За щастие, това ми се удаде, с помощта на моят любим уред - еърбръш. Оттам нататък всичко беше лесно. Накрая ще покажа как изглеждаше тортата от други проекции:ОтзадОтстрани По състав вътрешността беше шоколадова, с крем на основата на маскарпоне и бял шоколад, и пресни ягоди. Втората торта определено не ми стана толкова любима, и то не защото не се получи, както си я представях, а защото темата определено не ми беше от любимите. Рожденичката - Юлето - е съученичка на голямата ми дъщеря Боби и също навърши наскоро 12 години. Тъй като с израстването интересите на момичетата от класа се прехвърлиха в друга сфера, тя си пожела торта със всички варианти на продуктите на Епъл, и за капак емблемата на фирмата. Няма да излъжа, че не се вдъхнових много от темата, така че максималните ми усилия бяха насочени към разчупване на стереотипа и избягване на скуката. Първото, което ми хрумна, беше насочено към формата на самата торта. Вместо двуетажна, реших да бъде от две кубични части една до друга с различна височина. Цветовете щяха да са бяло и черно .... но и не съвсем. За останалото разчитах на ярките цветове на емблемата и устройствата: ОтзадОтстрани Както се вижда, не се мина и без използване на фонданова хартия, с помощта на която направих екраните. Важен момент бяха и слушалките, които изработих по инструкции на дъщеря ми, за да са близки до тези на Юлето по цвят и вид. Мое любимо хрумване е "включеното" в тортата кабелче. Ръбовете на бялата част са напръскани със сребриста перлена боя, а подложката е с холограмен ефект, което не си личи добре на снимките. Ново за мен при работата по тази торта беше захарното тесто за отделните елементи от украсата. За първи път направих сама една доза от небезизвестното "тесто на Нелка". По-известна от тестото, разбира се, е жената с това име, която за мен е един от най-добрите тортени декоратори в света. Нейните работи винаги са ми спирали дъха, още преди дори аз самата да започна да се занимавам с тортена дейност. Тук можете и вие да се възхитите на изумителните й творения. Е, очевидно при правенето на фигурки не тестото е решаващо за крайния резултат, но все пак аз бях приятно изненадана от работата с нейния вариант. То се получи подобно на гъмпейст, но далеч по-добро на вкус, лесно за работа и много бързо съхнещо, втвърдяващо се в подходяща степен за кратко, без да си губи формата. Тъй като рецептата му е широко известна, ще си позволя да я запиша тук, защото се затруднявам да намеря подходящия линк към нея. Извинявам се за това, но както вече споменах, не издавам някаква тайна, само искам да го споделя с тези, които още не са попаднали на рецептата му. 1 с.л. желатин
3 с.л. вода
2 с.л. лимонов сок
1 ч.л. глюкоза
прибл. 500 г пудра захар Ето какво изработих аз от това тесто по тортата: Айподите
Телефонът и емблемата


Иначе съдържанието не е нещо ново, отвътре имаше шоколадово-ореховата ми торта, която можете да откриете в раздела с рецепти.