Докосване от Станка Пенчева

Мъча се така нежно да докосвам всичко,
че да не го нараня.

Светът напира насреща ми -
безжалостен, ръбест, наежен.

Но аз докосвам всичко нежно.
Защото има толкова раними неща:

роса и въздух,
пръстчета на дете,
водно конче
самотна жена,
горда бедност,
невидими рани,
доверчиви очи...

А в гъмжилото, в тълпата наежена
може да ги отминеш, да не ги различиш.
За това докосвай всичко нежно, нежно -
дори с риск да се нараниш.
А в гъмжилото, в тълпата наежена
може да ги отминеш, да не ги различиш.
За това докосвай всичко нежно, нежно -
дори с риск да се нараниш.