Свети Валентински...

Винаги съм била шантава романтичка... Още от дете си представях как ще се влюбя, как красивият принц ще дойде за мен на бял кон, как ще имаме 13 деца и ще живеем щастливи докато свят светува... :)
По-късно представите ми за любовта претърпяха различни метаморфози. Принцът се появи и оживя, нямаше бял кон, но бях толкова влюбена, че това ми беше последна грижа. На днешния ден чаках с нетърпение своята валентинка и подарявах моята. Животът обаче е едно голямо школо... С годините започнах да осъзнавам, че любовта е истинска, когато ни заобикаля ежесекундно, когато ни изпълва постоянно, даряваме я и я приемаме с всеки наш дъх, с всяко потупване на сърдечния мускул. Не е нужно да се мъча да плета розово сърце, което да тъпча с пух, за да подаря на принца :) /е, признавам си, че имах желание да го изплета, постарах се дори, но някак си не се получи.../
За това днес вместо да покажа моето валентинско плетено сърце, реших да покажа чудните кашкавалени рогчета на Йоли, които ухаят толкова апетитно, че реших да се отпусна и да похапна на корем. Празник е все пак... ;)
За всички, които празнуват днес /дали Свети Валентин, дали Трифон Зарезан/ - късче от градината на баба ми...
Наздраве от мен с чаша изкусително червено вино!