Солени кошнички с моцарела

Има дни, в които обичам да се занимавам с пипкави неща... За жалост те са рядкост, за това когато вчера ме споходи муза, веднага запретнах ръкави и се залових за работа. Всъщност целта на заниманието беше да вложа парчето моцарела, което трети ден отлежаваше в хладилника и за което имах съмнения, че ако не приготвя нещо, ще бъде хвърлено. А аз мразя да хвърлям храна... Тези кошнички ги започнах вчера и довърших днес. Може и в един ден, но откакто ходя на работа, времето ми в кухнята е силно ограничено, за това се опитвам всячески да си улеснявам приготвянето на ястията. Та снощи замесих тестото и понеже е вид маслено тесто, го оставих да отлежава на спокойствие в хладилника. Но ето я и рецептата...

Продукти за тестото:125 гр. краве масло 1 яйце 2-3 с.л. кисело мляко 1/2 ч.л. сода бикарбонат малко сол брашно

Продукти за плънката:сирене
яйца
моцарела
кашкавал
/тук не пиша мерки, защото всичко е според вкуса и това колко кошнички ще направите от тестото/Яйцето се разбива на ръка, към него се добавя киселото мляко със содата и солта. Студеното краве масло се нарязва на ситни парченца и се добавя към яйчната смес. Накрая се добавя брашното до оформяне на мека тестяна топка, която се оставя за половин час да се стегне леко в хладилника. За оформянето на кошничките ползвах формата за мини-мъфини. Тя е с 24 гнезда, направих си приблизителен шаблон, с който да изрязвам от разточеното на около 5 мм. тесто и оформях малки кошнички. Както вече споделих, след като ги оформих, прибрах тавата в хладилника и днес ги напълних с плънката. Понеже ми остана тесто /имам само една форма за мини-мъфини/, реших останалото тесто да разпределя в една по-голяма тавичка, която приготвих по същия начин като малките кошнички. За плънката натроших кравето сирене и добавих яйцата до получаването на рядка смес. Във всяка една кошничка поставях по мъничко плънка, върху нея малко парченце моцарела и най-отгоре настърган кашкавал. Изпекох ги на 170 градуса за около 30 минути.

Имах идея да занеса утре на колежките, но уви... Важното е, че домочадието е сито и доволно :)