
Още щом видях снимки от това приказно място се влюбих в него. Когато разбрах, че има вероятност да се осъществи мечтата ми дни наред не стъпвах по земята, сърцето ми биеше лудо само при мисълта за това райско място!

В началото объркахме пътя, но затова вина има и GPS-a. Все пак объркването си струваше, защото видяхме езерата от високо.

Първата гледка, когато влезеш в парка са водопадите

а цвета на водата спира дъха:

Тук би било рай за рибаря, но естествено риболова е забранен.

Има няколко маршрута, от които според времето с което разполагаш може да избереш. Ние тръгнахме пеш, след това се качихме на плоскодънно корабче

и накрая се качихме на автобусче. Мисля че обратната последователност е по-добра, за да се избегне изкачването пеш.