Petitchef

Новогодишно пънче Тирамису

Bûche de Noël

Никога не съм правила каквото и да е пънче (да уточня, че тук става дума за десерта, а не за бъдника, който гори в камината), но тази година ми се прииска и у нас да има едно за празниците. Дали защото ме прихвана от всеобщата мания да подражаваме на чужди традиции или просто от желание да докажа на себе си, че мога да се справя, сама не знам. Факт е обаче, че успях и останах доволна от експеримента. Е, като за първи път могат да ми се простят някои грешки като малкият размер, но като само за нас се оказа напълно достатъчно, макар да получих препоръки следващият път като го правя да меря по размера на подноса. :) Това иде да рече, че се хареса и не е от сладкишите, които се правят само веднъж, провокирани от красива снимка, а в последствие оказващи се не по наш вкус. Малко нескромно може да прозвучи, но и аз потърках ръце след като го финализирах. 


Десертът произлиза от френската традиционна кухня и обикновено се нарича Коледно пънче (Bûche de Noël) , защото се приготвя за Коледа, но може да го намерите и с названието „новогодишно”, както е при мен. Направих го точно в последния ден от миналата година и едва изтраяхме да нащракам няколко снимки - веднага бе нарязано и по-нетърпеливите грабнаха по една порция, която унищожиха почти светкавично. После дойде моментът с разочарованието - не от друго, а от общия размер. Е, няма угодия! :)))

Друг момент от решението ми за тази рецепта е вкусът, който исках да има нашето пънче. Бях се заредила със сирене Маскарпоне за Тирамису, но Тирамису мога да направя всеки път, а за пънче сега беше точният момент. Да, ама сутринта на 31-ви и двете момчета ме питаха „Маскарпонето на Тирамису ще го правиш, нали?” Така че нямаше измъкване и решението дойде от само себе си – пънче Тирамису. А видът... е, няма да съм аз, ако нещо не променя. Всички пънчета, които съм виждала са с една и съща форма, която на мен никак не ми прилича на пън, а на паднало дърво, на което може да се седне, разбира се, но всички знаем какво е всъщност пън – останалата в земята част от ствола на отрязано дърво. Един вид табуретка, както им казваше момчето ми, когато беше малко дете и за първи път видя да сядаме на пънчета в гората „Това табуретки ли са?” :)))
И така, в съзнанието ми вече се роди идеята и крайният резултат. За по-удобно се отказах от савоярдите за Тирамисуто и заложих на тънки, пандишпанови платки, обогатени с малко мляко и навити на руло. Получи се вита торта Тирамису, която за финал оформих като пънче.
А рецептата може да видите сега:

Новогодишно пънче Тирамису
/Bûche de Noël/


Продукти

за блата
8 яйца
150 гр. пудра захар
1 пликче ванилова захар
200 гр. пълномаслено кисело мляко
150 гр. брашно
1 бакпулвер

за сиропиране
1 силно дълго кафе (200 мл)
2 с.л. тъмен Ром

за крема
750 гр. Маскарпоне
6 жълтъка
1 пликче ванилова захар
кората на 1 портокал
50 мл. тъмен Ром
150 гр. пудра захар (или на вкус)
150 гр. меко масло + 1 с.л. пудра захар
-------

Още: 2 пълни с.л. какао


за глазурата
200 гр. млечен шоколад
1 к.л. масло (малка бучица)
100 гр. тъмен шоколад (70% какао)
1 ч.л. олио
1 с.л. какао
1 с.л. пудра захар


Приготвяне

на блата
Правим си едно пандишпанено тесто, като го обогатяваме с малко кисело мляко.
Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.
Белтъците разбиваме на твърд сняг със щипка сол.
Жълтъците с пудрата захар, ванилията и портокаловата кора разбиваме на пухкав крем до побеляване и удвояване на обема му.
Пресяваме брашното с бакпулвера и на порции го добавяме към жълтъчната смес като редуваме с порции кисело мляко и ром. Получава се пухкава, плътна и ароматна смес, която събираме с разбитите белтъци.

Загряваме фурната на 200°.
В тавичка застлана с хартия центрираме тортен ринг, фиксиран на 22 см., наливаме около 1 ч.ч. от тестото и заравняваме.  Печем за около 8-10 минути.

Моят блат бе по-голям, но после се наложи да изрязвам, тъй като не бях предвидила тесто за две големи платки. Така че, ако искате торта с по-големи размери (около 26 см.) трябва да увеличите количеството на продуктите.

Останалото тесто разстиламе в застлана с хартия за печене голяма правоъгълна тава (ползвах оригиналната на фурната) и печем до готовност. Не прекалявайте с печенето, за да може после да се навие без да се напука!

Голямата платка обръщаме върху леко навлажнена кърпа (не мокра) и обелваме внимателно хартията. Кръглият блат за основата освобождаваме от ринга и поставяме върху телена скара да се охлади.

Междувременно си приготвяме крема.
Разбиваме хубаво  жълтъците със захарта и ванилията до побеляване и удвояване на обема. Отделно разбиваме Маскарпонето с рома и портокаловата кора на пухкав крем и внимателно с лопатка събираме двете смеси. Получава се крем Тирамису, но без белтъците в него.
 Причината да не ги ползвам е, че исках крема да ми е по-стегнат, без да се налага да ползвам стягащи добавки. Както знаете белтъците ще придадат по-голяма лекота и въздушност на крема, което за класическото Тирамису е идеално, но тук не е препоръчително.

Отделяме около 1 не пълна чаена чаша крем, който прехвърляме в пош с кръгъл накрайник и прибираме в хладилника. Той ще е за декорация.

Отделяме още 1 ч.ч. от крема, която събираме с добре разбитото меко масло, подсладено с лъжица пудра захар. Получава се по-плътен крем, който ще ползваме за замазване отвън.

СЕГА ДА СГЛОБИМ ТОРТАТА

Сваряваме кафето като му наливаме 2 с.л. ром за още аромат.

В подходяща тортена чиния/ поднос поставяме в центъра кръглия блат, с четка леко го навлажняваме и му слагаме 4 пълни с.л. крем, след което заравняваме повърхността и леко напудряме с какао.

Голямата платка нарязваме на ленти с ширина около 8-10 см (според диаметъра на основата - голяма основа предполага и по-широки ленти, за по-висока торта). Всички платки сиропираме леко с кафе, намазваме с крем Тирамису (без една) и поръсваме леко с какао. Завиваме първата на руло, което изправено центрираме върху основата. Втората лента завиваме около първата, третата застъпваме за втората и така продължаваме да навиваме като охлюв, докато наместим всички ленти. Върху последната, не намазаната, разпределяме от онзи крем с маслото, но не всичкия – половината заделяме за повърхността на тортата.
Ако се чудите защо тук ползваме маслен крем, ще ви кажа, че идеята ми бе за по-добро сцепление на последната, външна платка с останалите. Маслото се втвърдява и така крема ще държи здраво оформена тортата.
Така...  стягаме всичко с регулиращ се ринг и прибираме за 2-3 часа в хладилника. Ако искаме да ускорим процеса може да приберем във фризера за час.

После изваждаме и освобождаваме от ринга. Ако повърхността ни се вижда неравна, с нож за хляб я подрязваме внимателно и намазваме с тънък слой от масления крем. Заравняваме и намазваме и страните като наслагваме повечко крем долу, в основата. Сега с лъжица тук-там леко разнасяме по-дебелия слой и по подноса. Не се старайте излишно да заглаждате  – все пак имитирате кората и корените на пънчето.

С крема в поша шприцоваме концентрични кръгове по повърхността на тортата и я прибираме в хладилника.

Идва момента за приготвяне на глазурата.

В две различни купички слагаме двата вида шоколад (начупен на ситно или настърган). Пъхаме ги в микровълновата фурна да се разтопят на максимална мощност като на всеки 20 – 30 секунди прекъсваме за да разбъркаме.
Когато това стане, слагаме бучица масло в млечния, изчакваме малко да се охлади и изваждаме тортата от хладилника.  Поливаме с него страните й  – лъжица по лъжица, за да се разпредели навсякъде и да ги покрие идеално. Трябва да покрие дори и крема който сме разнесли по чинията.
През това време тъмният шоколад може да се е стегнал малко, та го загряваме отново за няколко секунди и му добавяме чаена лъжичка олио, разбъркваме и с лъжица поливаме върху страните на тортата, но така че да потече неравномерно – нека се вижда отдолу млечния шоколад. Изчакваме около минутка и с помощта на вилица правим релефни шарки върху шоколада, така че да оформим кора на пънчето. Прибираме отново в хладилника или фризера да се стегне, след което напудряме леко с малко какао, за да придадем сухота на кората, а след това и с пудра захар за ефект на посипал се сняг.

Непосредствено преди сервиране напудряме и повърхността на тортата с какао.


Пънчето вече е готово и ви очаква гладни и нетърпеливи с големите вилици.

Да ви е сладко!  :)


Ако харесвате десерти с по-балансирана сладост, намалете захарта в блата с 1 с.л.. На мен тортичката ми дойде съвсем малко по-сладка, но на останалите много се хареса.










Запишите этот рецепт:
Создание другого безопасного кода  = 



Меню дня

Получать меню дня: